Коледа в детската градина 2011г.

 

 Коледа в детската градина

 

 

 

Децата изпратиха есента 

Лазаруване в ДГ

 

Днес всички заедно отбелязахме 3 март- Националния празник на Република България

Кратки моменти можете да видите във фотогалерия

          3 МАРТ
                        НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
                     НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


Преди 132 години се подписва Мирен договор в градчето Сан Стефано, с което се обявява края на Руско-Турската освободителна война и Освобождението на България от петвековното Османско робство. На този ден се отбелязва Националния празник на България.

Съвсем скоро ще посрещнем с децата  Баба Марта.
Предоставяме възможност да разгледате сценария за празника


СЦЕНАРИЙ
за посрещане на Баба Марта

 1. Дете:
Мина зимата студена, Слънчо весел се задава
дойде Марта пременена, и на Марта обещава
дружно хванати в ръчички топли вечери в полята
ний посрещаме я всички. и цветенца за децата.
2. Водещ: Какво е месец март? Най-капризният и най-непостоянен месец на годината. Но той ни носи толкова много празници: кичим с мартенички ръцете си с пожеланието да сме живи и здрави и с надежда, че магията на вплетените бяло и червено ще ни предпазят от злини; с трепет подаряваме на мама саморъчно изработения подарък, често не особено красив, но с голяма стойност за нея. И най-вече – идването на пролетта. Защото тя ни кара заедно със зимните дрехи да свалим от раменете си тежестта на ежедневието и да се вгледаме в багрите и звуците около нас… Синият лазур на небето ни мами навън и неусетно у нас се ражда предчувствие за нещо ново, неочаквано и неизживяно.
Нека се насладим на този миг с нашите деца.
3. „Зимата, Пролетта и детето” – диалог /приложен по- долу/
/Участват 3 деца: едното е Пролетта, другото е Зимата, и Детето/
4. Песен: “Баба Марта”
5.Птиченца – презморчета /като диалог, разговарят по телефона дете и птиче/
Дете: - Ало! Ало! Бързайте, Славей: Още утре тръгваме
птиченца – презморчета! всички за родината!
Всичко е разцъфнало Поздрави от щъркела,
из градини, дворчета! коса и авлигата!
Рой мушици палави Идем, идем весели
бликат из тревицата… ний при дечурлигата!
Ало! Ало! Тръгвайте,
чакат ви дечицата!
6. Деца и щъркел /участват отново две деца;
„Щъркелът” има клюн, поставен върху козирката на шапката си/
Дете: Щърко шарен, щърко мил, Дете: А защо се, щърко драг,
я кажи ми где си бил? ти при нас завръщаш пак?
Щъркел: Мили, хубави деца Щъркел: Връщам се, дечица днес,
с чудно румени лица, с хубава, приятна вест –
да ви кажа где съм бил - скоро с песни и цветя
бях на гости чак при Нил! ще пристигне пролетта!
7. Песен:” Вранка”

8.”Пролетен венец” – драматизация /приложена е по-долу/

9. Песен:” Мартенички”

10. Драматизация: „Три сестрички” /приложена по-долу/
11.Песен”На зелената морава”
12.Пролет
Подир дотегналата зима Повяха топли ветровете,
пристигна пролетта любима. засмяно слънцето засвети,
Пристигна млада, пременена от всеки храст и клон, и стряха
с пола ливадено зелена, крилатите певци запяха,
с прозирна блуза от коприна развикаха се вън децата,
като разцъфнала градина заруменели от играта
с въздушна шапка на глава - и бръмна първата пчела:
небесна чиста синева. „Добре дошла! Добре дошла!”

13. “Ежово хоро”-
 
 
Зимата-диалог
Аз съм люта Баба Зима,
Всички плаши мойто име:
Дето пратя взор сърдит,
Духва вятър мразовит.
Който чуе моя глас,
Затреперва цял от мраз.
Щом си веждите намръщя,
Всеки бяга в свойта къща.

Пролетта
А пък аз съм пролетта.
Нося радост на света:
Дето мина зеленее,
Де погледна-слънце грее,
А усмивка дето пратя,
Там разцъфват и цветята.

Детето
Не плаши ме, Бабо Зимо,
И в тебе радост има.
Ами славните пързалки
За нас, палавниците малки?
Хайде, дайте си ръцете-
Аз обичам Ви идвете.
Пролет ли е или зима,
радост за децата има!
 
ПРОЛЕТЕН ВЕНЕЦ
драматизация
Участници: Разказвач, Кокиче, Минзухар, Теменужка, Момина сълза, Маргаритка, Мак, Метличина /всяко дете държи в ръка съответното цвете, може да е нарисувано на картон, да е като коронка на главата…/
Разказвач: Един ден полските цветя решили да изплетат венец на красавицата Пролет. Поканили гости от близки и далечни страни. Тозчас изскочил Слънчо и усмихнат разпилял лъчите си по полянката.
Кокиче: Моята завивка е снегът. Често подавам главата си навън, за да видя иде ли пролетта. И снегът ми се сърди: смята, че съм неблагодарно. Той не знае, че идната година пак ще се мушна на топличко под бялото му одеяло.
Минзухар: Аз съм приятел на всички овчари. Те най-рано изкарват своите овчици и ми се радват – защото в мене виждат пламъче от слънцето.
Теменужка: Аз приличам на пеперудките, но не мога да летя. Толкова съм радостна, че дойде пролетта. Минзухарко-братко, нека се хвана за тебе!
Момина сълза: Аз живея в горите. Те ме пазят и обичат, защото съм нежна, скромна и приятелка на чистотата. О, как искам да се вплета във вашия венец!
Незабравка: Ох, закъснях! Оглеждах в моите огледала – малките поточета. Те обещаха никога да не ме забравят.
Маргаритка: /носи чадърче/ Не ме е страх от дъжда, нито от слънцето! Спя на мек килим от зелени тревички. Живея щастливо и пея, защото много момиченца носят моето име. Без мен няма да стане хубав венец.
Мак: Мене ме обичат всички деца, защото им червя бузките. Аз крася поляните с моите знаменца. Като подухне вятър и ги разлюлее, те трептят като пламъчета.
Метличина: О, аз съм закъсняла! Но не можах да дойда по-рано, защото слушах думите на житните класове. Те ми разказваха приказка за хляба. Там сред тях е моят дом.
Разказвач: Цветята се хванали за ръце, завъртели весел танц и запели песен за топлото слънце, за синьото небе, за делените гори и за мирните трудолюбиви хора.
 
 ТРИТЕ ПЕПЕРУДКИ
драматизация
Участват: Слънце, три пеперуди, бял крин, жълто лале, червен божур; деца с облаци в ръце
Трите пеперудки са клекнали, спят. Чува се музика /”Пробуждане”от Григ/. Слънцето се показва. Пеперудките се събуждат и започват да поправят дрешките си.
Бяла пеперудка: Вижте, вижте, слънцето е изгряло!
Жълта пеперудка: Да, колко е ярко! Вече е топло! Вчера видях нашите приятелки пчеличките. Те вече са излезли и търсят нектар по цветята.
Червена пеперудка: Сетих се! Днес е първият ден на пролетта! Да отидем на разходка! Да покажем новите си премени!
/трите сестрички тръгват с танцова стъпка под звуците на валс………………………
Изведнъж слънцето се скрива зад един облак. Чува се как започва да вали.
Бяла пеперудка: Сестрички, вижте! Облак затули слънцето!
Жълта пеперудка: Дали ще излезе буря! Ние сме толкова далеч от дома си!
Червена пеперудка: Да потърсим подслон! Дъждът се засилва! Ето една къщичка!
Бяла пеперудка: Това е домът на белия крин. Хей, братко, пусни ни в своята бяла къщичка!
Бял крин: Ще пусна само теб, защото си бяла като мене!
Бяла пеперудка: Тогава ще си вървим! Щом няма място за трите ни, по-добре да останем на дъжда!
/ трите тръгват по-нататък; спират пред дома на лалето/
Жълта пеперудка: Дай ни подслон, хубаво жълто лале! Пусни ни под стряхата си, докато престане дъждът!
Жълто лале: Мога да дам подслон само на жълтата пеперудка. Повече място нямам!
Жълта пеперудка: Или за всички, или за никого!
/пеперудките отново тръгват; спират пред божура/
Червена пеперудка: Пусни ни докато мине бурята, братко! Виж как се измокриха крилцата ни!
Червен божур: Имам място само за теб, защото си червена като мен! Аз харесвам само червения цвят!
Червена пеперудка: Сбогом тогава! Не мога да оставя сестрите си в дъжда!
/ трите тръгват отново; слънцето наднича зад облака/
Слънце: Какви красиви и добри пеперудки! Как се обичат и подкрепят взаимно! Отмести се, облако, нека изсуша крилцата им. Такава обич трябва да бъде възнаградена.
Пеперудките:/заедно/ Я, слънцето пак се показа! Честита пролет !Радвайте се всички!


Честита Баба Марта

По целия свят хората посрещат пролетта с радост и нова надежда, но само в България очакването на пролетта е представено под формата на древна традиция.
Ако се разходите из България на 1-ви март, ще видите
много усмихнати лица. Но най-напред ще забележите мартениците.

Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът може да е прабългарски или тракийски.

Обичаят за вързване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март е познат в България, Румъния, Гърция, а в миналото и в Република Македония. В България и в Румъния мартеници се вързват на ръцете само жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница на скрито място, например в обувката. В Гърция мартеници се вързват само на ръцете на децата. В България мартеници се вързват още на млади животни и дървета.

Мартениците са вид аксесоари, които носим всяка година на 1-ви Март. Те се изработват основно от бяла и червена усукана прежда от ляво на дясно.

Те се носят на китката,на пръста като пръстен, на вратлето на децата, на плитката на момите или се закачват на дрехите. Мартениците основно се изработват от вълнени или памучни нишки в двата основни цвята: бял и червен.

Има много символизъм в мартениците. Белият и червеният цвят са основни при изработването martenicaим. Белият символизира зимата и чистотота

Червеният цвят представя слънцето, идващата пролет, новата надежда и очакването на топлото време. Червеното също отблъсква злите сили, демоните и болестите.

Обичаите и мартениците имат дълга история и днес може да чуете различни версии за появата им и защо се носят.

Една от тях разказва за стара жена, наречена Баба Марта, която си променя характера много бързо и често е ядосана. Вярва се, че българите носят мартениците, за да накарат Баба Марта да не се сърди и да не прави зимата по-дълга.

В друга Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

Според друга разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината баба мартапрез последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция “заемни дни”, “заемници”, “броени дни”. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото й в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

В много райони на България има обичай 1 март да се посреща и със запалени на открито огньове. Хората ги прескачат, защото се вярва, че така ще са здрави през годината. А старинно заклинание обяснява, че с тези огньове хората обещават на баба Марта да я стоплят, а в замяна тя ще ги топли след това. Огънят е земният знак на слънцето. От там идва и другото основно значение на червения цвят в мартениците – като символ на слънцето и огъня. Когато палят първомартенските огньове, хората вярвали, че “разпалват” и небесния огън – слънцето, за да дойде пролетта.

пижо и пендаНосенето на мартеницата има магическа сила. Тя се възприема като амулет, който трябва да прогони злото и да привлече доброто В мартеницата е скрит и друг магически смисъл - да предизвика нов живот. Не случайно тя се изработва като се увиват в едно бял и червен конец. В българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият - с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

В Разградско има обичай рано при изгрев слънце домакинята да мята червен плат върху едно от плодните дръвчета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Родопите, освен бял и червен конец, се вплитат и сини, зелени и розови конци. В Шопско мартениците се правят като вързани червено момче, наречено Пижо и бяло момиче – Пенда. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни продукти, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената - здраве и сила.
Символиката на цвета (особено червеното и бялото) е силно застъпена в Църквата, в църковното богослужение и в бита на християните.

На този ден има и практика да се гонят змии, като за тази цел се палят огньове, както и се изтупват постелките за да се изгонят бълхите от дома. Част от празничната обредност е закичването с мартеници. Според легендата мартеницата води началото си още от времето на кан Аспарух, които бил предвестен за идването на сестра си в новите земи със бял конец обагрен с кръв. Според едни това била кръвта на бат Баян, а според други на сокола, който водел сестра му.
Обичаят се е запазил и до днес въпреки, че в правенето на мартеници има нови елементи, неговата същност не се е изменила – а именно закичването за здраве.

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА
Йордан Стубел

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:

Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.

После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.

А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.